Татуировките и тяхната история

Историята на татуировкитеИсторията на татуировките започва, може би, с човешката история. Трудно е да се каже кога за пръв път човек е нанесъл рисунка на своята кожа. Но се счита, че историята на татуировката е на повече от 60 000 г.
 

Най-древните татуировки в историята са намерени при разкопките на египетските пирамиди, върху мумии на възраст 4 000 г.
 

Но началото на историята на татуировката датира от много по-рано, още при първобитно-общинния строй. Тя е служела не само като украшение, а и като племенен знак, като тотем и освен всичко е носела определна магическа сила.
 

Причините за появявата на татуировката също не са ясни. Според една теория - това е нормален процес от естествени наранявания на кожата, случайно получени от хората през Каменния век. Раните и одраскванията са се сливали в причудливи форми, отличаващи техния носител от съплеменниците му като храбър воин и добър ловец. С времето, първобитните племена са се разширили, обединявайки се в малки организирани общества, където вече специално поставените знаци имали специфично значение в пределите на дадената група.
 

Различни видове татуиране са практикували всички народи от Европа, Азия, индианците от северна и южна Америка и разбира се жителите на Океания. Индонезийските и полинезийските племена, при които татуирнето се предава от поколение на поколение, са най-добрия пример в антропологичните доказателства за социалното значение на татуировката.
 

В историята на татуировката много пъти е било доказвано, че има значение и къде точно е изрисувана тя.
 

Татуировките и тяхната историяЛицето - винаги на показ. Именно затова лицевите украшения са на първо място. Маорите от Нова Зеландия носят на лицата си маскообразни татуировки наречени Моко. Тези удивителни и хитроумни рисунки служат като постоянна бойна украса и са показател за доблестта и общественото положение на притежателят им. Според местния обичай ако на загиналия в битка воин има татуировка Моко, той се удостоява с висша почит - неговата глава се отрязва и се запазва като реликва на племето. А труповете на нетатуираните воини са хвърляни на дивите животни. Образците Моко са така индивидуални, че често бивали използвани като личен подпис или отпечатък от палец - в началото на миналия век, продаващите на английски мисионери земя маори, подписвали договорите като изобразявали точно своите маски Моко.
 

Жените на древните японци татуирали на лицата си своето семейно положение, по татуировката можело да се определи омъжена ли е жената и колко деца има. Така и при други народи обичайните нарези и рисунки по телата на жените, символизирали тяхната издържливост и плодовитост. На някои места женското татуиране е доведено до крайност: на атола Нукуро, деца родени от нетатуирани жени са убивани при раждането.
 

Татуирането е свързано и с т.нар. Преходни обреди - посвещаването на юношите в мъже, или преселването в задгобния свят. Например: племето Даик на о-в Борнео, вярвали, че в местния рай Ано-Кезио всичко придобивало нови качества: светлото ставало тъмно, сладкото - горчиво и т.н. Изобретателните и предвидливи даикци, са се татуирали предимно в тъмни оттенъци - видоизменящи се след смъртта им в светли и сияещи. Това показвало благополучното преминаване на собственика им през тъмната пропаст между Земята и Ано-Кезио.
 

Също така, при различните народи на татуировките са придавани магически свойства: защита на децата от родителски гняв, на възрастните - в бой и лов, а на старците - против болести.
 

При всички посочени примери, татуировката показва социалния статус на собственика, но в някои случаи тя е служела като наказание. В Япония, провинция Чукудзен през периода Едо (1603-1867 г.), на разбойниците за първо престъпление нанасяли хоризонтална линия през челото, за второ - дъгообразна, за трето - още една, като така се получава японския йероглоф Ину (куче). В древен Китай едно от петте класически наказания било татуировка на лицето. Също така белязвали роби и военнопленници, за да затруднят бягството и улеснят разпознаването им. При гърците и римляните татуировката е използвана със същата цел. А испанските конкистадори пренесли тази практика в Мексико и Никарагуа.
 

По време на Първата световна война, британците татуирали буквата D на дезертьорите. В Германия отбелязвали номера на затворниците в концлагерите, практика разпространена и в лагерите на СССР.
 

За нанасянето на татуировките, славяните използвали глинени матрици или печати наречени Пинтадера. Тези своеобразни преси с ромбо-меандрови изображения са били крайно необходими в магическия ритуал на култа към плодородието.
 

ТатуировкатаИсторията говори, че магията на татуировката се използвала не само от диваците. През XVIII-XIX век британските моряци изобразявали на гърба си огромно разпятие, с надеждата, че ще ги предпази от телесни наказания, широко практикувани в английската флота. При арабите най-надежден закрилящ талисман се смятала татуировка с цитат от Корана.
 

С разпространението на християнството, обичая на татуирането започнал да се изкоренява, като съществена част от езическите обреди. Забраната била толкова сурова, че татуирането не се практикува в Европа чак до XVIII век (разбира се, историята на татуировката не спира дотук). По ирония на съдбата, когато християнските мисионери отправяйки се в далечните страни да покръстват диваците, също като моряците, се татуирали за спомен от пътешествията.
 

Капитан Джеймс Кук допринесъл най-много за развитието на татуировките в Европа. Връщайки се от плаване през 1769 г. той донесъл от Таити не само думата tatoo, но и довел Великия Омаи - изцяло татуиран полинезиец, който станал сензация - първата жива tatoo - галерия. Много скоро нито един уважаващ себе си пътуващ цирк не минавал без участието на някой Знатен дивак. В края на XIX век модата на аборигиените западнала. Вместо тях на представленията излизали американци и европейци. Например някоя си лейди Виола, която си татуирала портретите на шест американски президенти, Чарли Чаплин, и много др. знаменитости, предизвикаваща възторга на тълпата и през нашето столетие. Трябва да се отбележи, че макар и да обичали да гледат разкрасените циркаджии, европейците и американците не дръзвали да се татуират. Това било привилегия на моряци, войници и летци, изобразяващи татуировката като символ на вярност, братство, солидарност и традиции.
 

Популярността на татуировката на Запад се свързва именно с тях. Те също са отговорни за творческия застой в западното татуиране в края на XIX и началото на XX век. Оскъдното въображение и съмнителните художествени вкусове на желаещите довело до ограничаване в tatoo - репертоара на морска тематика, пошли сантиментални, банални афоризми. Тъжно, но факта си е факт. Цивилизацията свела древното изкуство до кич.
 

Именно тогава, през 1891 г. американеца О'Райли изобретил електрическа татуираща машина, заменяща всевъзможните самоделни инструменти и приспособления. Но даже и техническия прогрес не извадил изкуството от застоя му. През цялата първа половина на XX век, американците и европейците ходят със стандарния набор безлични и глупави картинки.
 

Благодарение на мощния тласък на младежката култура през 50-те и 60-те години, се появило ново поколение татуировчици. Творческите им амбиции и смелите експерименти издигат tatoo до ранга на изкуство. Художниците широко заимствали традиционни образци от Далечния Изток, Полинезия, американските индианци, създавали преливащи се хибридни рисунки и нови стилове, школи и направления.
 

Така започнал новия съвременен етап от хилядолетната историята на татуировката.
 

Прочетете подобни статии от Лайфстайл:
Какво не трябва да си татуираш
Мехнди е древно изкуство на рисуване по тялото с къна
Пръстените и тяхнотото значение
 

Вижте и други публикации в Авантюра БГ:
Запознанства и авантюри
Запознанства и страст
Запознанства и горещи емоции
Секс запознанства
Сериозни запознанства
Запознанства с цел брак
Запознанства с приятели
Запознанства и забавления
 


Въведете потребителското си име на латиница и парола за достъп!